THE ЗА КРИЗИТЕ С ЛЮБОВ

Като ще съм в криза, искам да са поне няколко, защото като е една няма баланс. Съвсем си е в реда на нещата да съм в четен брой кризи, така те взаимно се утешават, разрастват и си се балансират самички.

Могат да си живеят в ъгъла на съзнанието ми и да си дремят там, докато дойде техния миг слава – да разтърсят изцяло душата и живота ми, често да са въртени като стара грамофонна плоча пред приятелите ми, а майка ми да получава алергия само при намек за някоя от тях. С други думи, при мен кризите добре си живеят. Ако имаше европейска програма по финансиране фермерството за отглеждане на кризи, стандартът щеше да бъде взет по примера на моята клета душа, сиреч една горда евро ферма. Пространство за всяка криза – време и място, без изкуствени подсладители или антибиотици за растеж – абсолютно натурални, био и нежни към природата човешки кризи.
crizi3
Сега ще кажете, то с толкова любов към тия ми ти кризи, как искаш те да те напуснат. Значи първо, аз не искам непременно това. Наистина не искам да ме изоставят, защото те са ми не точно приятели, но са ми важни. Не са от онези отношения, в които уж сте приятели, но само когато ви е сгодно или според ситуацията. Понякога ставате врагове, но това е силна дума, по-скоро имате спречквания. Те са си кажи-речи една морална подкрепа. Защо ми е да се отървавам от тях? Е, да някои от тях са като бомба със закъснител, но нали това бил чара на живота. В крайна сметка като гръмне гранатата, мойте кризи са едно прекрасно бомбоубежище. Ако не е едната, ще е другата, така че не бойте се. Винаги ме спасяват. И най-странното е, че понякога в тях намирам повече опора, отколкото където и да било другаде.

Ще ви кажа защо. Те ми оставят едни такива дълбоки белези, в който ако животът ми е филмиран щяха да са на хипер секси места, за да може актрисата, която ме играе – супергероиня със суперсила да създава суперкризи, да има причина да се съблича. Да й видите „белезите“, не за друго. Доста са дълбоки, но с времето се научаваш да свикваш с всяка малоформация в себе си, с всеки недостатък, който е отвъд волята ти да бъде променен и в този момент виждаш красотата на кризата. А именно когато си отиде. За миг изгрява едно такова слънце, че ако наистина животът ми беше филм, ей тук щеше да завърши. Но реалността продължава и след надписите и култовата фраза „текстът четоха“, а след тях идва следващата криза.
crizi 1
Понякога създаваме един порочен кръг на отношения, в които ставаме зависими от другия човек, неговото мнение и желания. Преди си мислех, че това е най-лошият вариант на кризите. Но грешах. Това не е никаква криза, защото така и не избухва, а само се опитва да нарастне и да завземе всичко, което може. Обикновено от такъв тип отношения само губиш ресурси и то като че ли си отишъл на война с Америка. Време и спокойствие на килограм, а за жалост, някой са неутешими ветерани от такъв тип сражения и могат да се срещат със себе си само на паметника на незнайния войн. Тъжно, но пак не е криза.

И пак още една причина, за да докажа, че кризите не са най-лошото нещо на света. Могат да са двигател за най-доброто, но могат и да бъдат камъка, който ви обръща каручката. Но това са си вашите кризи, вие си знаете как да се отнасяте с тях.

За мойте съм решила да ги оставя на свобода, защото те са като децата – кажеш им не прави това и хоп, те го направят. А като не ги гледаш почват да се държат, както си му е редът. Та и кризите така. Спреш да им обръщаш внимание и те а-ха да избухнат. Пак не им обърнеш внимание и ето, вече взимат да утихват, даже придобиват един такъв изтънчен вид и почват да приличат на уроци. Някой ги наричат житейски, аз предпочитам да ги картотекирам като кризи с номера. Като затворници, защото са си лично мой и няма къде да се скрият.
    misloem
Но тъй като се мъча да съм строга и справедлива едновременно, гледам всяка криза да си има другарче, компанийка в килията на съзнанието, да не им е скучно. Лошо става като им е скучно на кризите, почват да водят свой живот и стават непредвидими, та тогава е страшно направо. Не че няма оправия, но е сложна и не знаеш дали като успокоиш една криза няма да засегнеш друга. С една дума, да укротяваш криза е като да спориш с жена – една погрешна стъпка и настъпва края на света.

Но не бойте се, след него идва и новото начало, с новите кризи и новите килии. Заключвайте добре и винаги слагайте вечерен час на кризите, защото имат навика да се събират в тъмното с други кризи, които не са подходящи за тях – балансът отива на кино, а трите малки кризи стават една голяма и вечерта е обречена, понякога и седмицата.

Но пък винаги има утре. Затова молете се за кризи, че затишието предвещава катастрофи.
Този текст е посветен на един специален за мен човек
и с него се надявам да предизвикам поне една усмивка и
поне една криза по-малко :)
(стискайте палци, че май са й нечетни)

0 коментара: