ЗА ЛЮБОВТА И ВИНОТО

Честно казано предпочитам да бъде за любовта ми към виното по няколко причини. Виното си мълчи, не говори, когато не трябва, не те съди и няма погледи със скрити емоции в тях. На виното не му пука дали си по пижама или по секси рокля, отива си с всеки тоалет, даже и когато си гол. Особено тогава, но това е друга тема.

Най-важното предимство на виното спрямо любовта е, че то те обича абсолютно винаги – в студените вечери, когато само искаш да се стоплиш и в топлите летни нощи, когато може да те разхлади. Няма да ти се разсърди, ако не му се обадиш ден-два-три, напротив, с времето ще стане още по-хубаво. Чак ми се прииска някой хора да бяха вино, а на вас? Да може да ги оставим в някоя тъмна, тъмна изба, в която да си отлежават ли отлежават, до момента, в който не се превърнат, в един качествен човек, пардон винен елексир.
Но да се върнем към по-приятната част от темата – любовта към виното и способността му да изтрие всички негативи от днешния ден, да спести много нерви и да ни направи „дзен”, а защо не взаимстваме от една реклама и да бъдем „дзън”. Важното е да има вино, което да стопли душата. Намасте. Ако имаше вино-йога, обещавам, че не бих изпускала нито един час. Особено, когато нямам настроение за нищо. Та идеята беше, че виното действа като любов и терапия едновременно, като добавим малко смях и блясъка, който добавя в очите ни, кой пръв иска да се ожени за някое вино?! :) Макар че виното няма нужда от подпис, за да знае, че винаги ще го обичаме, дори и любовта ни да го погубва или изпива.
Та, нека да помислим за любовта като за вино, за хората като за прекрасна опаковка и наситен вкус или пък некачествен етикет и наслада за сетивата или най-лошия вариант - неприятна външност и горчив послевкус. Да ви кажа, не съм чак такъв спец по виното, макар че известно време пишех поетични описания на етикетите на бутилките за разнообразни винарски изби и дори ми плащаха за това! За жалост, обаче не можех да изпия по бутилка от съответната напитка и след това да творя, но пък можех да съм „дзън” всеки ден след работа.
Първоначалната ми визия за този материал беше да разгледам различните хора като сортове грозде и съответно вина, да ви разкажа за хубавия качественмавруд, който и понякога може да бъде твърде тежък  заради всички скрити истории в него; за лекото и приятно пино ноар, с което винаги е забавно, но за твърде кратко; както и за прекрасното мерло, което винаги те оставя да искаш още и още и не на последно място за персоналния ми фаворит – букет от рубин и сира - един баланс от силен, вълнуващ вкус, съчетано с приятното усещане за сигурност. Но честно казано, ние сме тези, които избираме виното, което да пием и хората, на които да се наслаждаваме. Следователно, всичко се стича до избора и желанията, до решенията, които взимаме. До съдбата, шансът, късметът, предначертания път, решенията, нагласите ни или попълнете тук това, в което вярвате (да се надяваме това е собственото ви име).
Някъде бях прочела, че най-важното е да има химия между хората, а другото се стича до правилния момент, да се намерите, когато сте на едно ниво, когато сте в синхрон, но пък правилният момент бил кучка. Без значение дали е така или не, какво правиш със собствените си неправилни моменти и с кой ги споделяш, кой мислиш, че може да ги направи перфектни и защо някога смяташ, че този някой е различен от теб, за мен ще остане мистерия. Ще остане мистерия също защо понякога макар да знаем, че заслужаваме нещо по-добро се задоволяваме с посредственото, защо ни е страх да се откажем от всичко онова, което ни спира, защо се страхуваме от риска и защо така силно сме се вкопчили в комфортните си зони. Пак говоря в множествено число, но онези, които са забравили как изглежда комфортната им зона могат да не четат или пък да си припомнят усещането.
Ако това беше рубрика със съвети-които-ще-подобрят-максимално-жизнения-ви-потенциал-прости-но-много-лесни, то единственият такъв към мен самата, към вас и към останалите би бил, когато застанете пред витрината с вино, с хора, с изживявания, с емоции и бъдещи спомени винаги да избираме онова, от което ни е страх; виното с тайна билка от подножието на Хималаите; хората, които предизвикват страхопочитание и възхищение у нас (онези същите, за които дори мислим, че не сме достойни); онези преживявания, чиято филмова лента ще ни накара да настръхнем и даже онези, за които ще ни е срам да разкажем; онези спомени, които да ни карат винаги да се усмихваме, но не с обикновената си ежедневна усмивка, а с онази, озаряваща цялото ни лице и правеща очите ни истински диаманти. Може би е по-добре, че не водя рубрика за съвети, с които да подредим живота си, защото това се получи твърде поетично и дори леко патетично.
Наскоро чух, че животът е твърде дълбок, за да го описваме с думи, затова може би е по-добре да го рисуваме с емоции, те поне трудно могат да скрият истинската си същност. Така както всеки един от нас открива своя смисъл в думите, различен и неразбираем за останалите, но болезнено откровен, поне пред самия себе си, вероятно по същия неповторим начин някои вина, хора, места и моменти са способни да предизвикват една мини-нирвана в небалансираните ни души.
Е, нека си позволяваме да бъдем безразсъдно смели и в онези моменти, към които ще искаме да се връщаме с усмивка, да ги напълним с ярки емоции, които нито една кинематографска техника не би успяла да претвори. А понякога и не е нужно. Просто нека изберем най-вълнуващото вино на рафта и да се насладим на всяка капка, претворена любов.
Наздраве!

0 коментара: