BLURRED LINES

Изпращайки една година, изминала под звуците на blurred lines, започнах да осъзнавам колко замъглени са всъщност сетивата ни. Колко объркани и небалансирани сме. Или поне аз, ако вие не сте, може да не продължавате с четенето. 


 В случай, че сте крайно любопитни какво е в един totally blurred mind, то сте добре дошли. Няма да ви предложа удобни пантофи, с които да се разхождате из мислите ми, не е чак толкова безопасно и не е никак подредено. Дори възрастта да няма значение, когато си на 16 знаеш, че цялата твоя обърканост или гняв срещу света ще се изпарят, когато станеш на 25. Тогава всичко ще се избистри, балансира и всички чакри ще бъдат отворени. А умът ти ще бъде като апартамент от ИКЕА – безкрайно стилен, с нито едно излишно петънце и много чистота.
Само че никой не ти казва, че белотата на скандинавието ще символизира всичко онова, което още не си разбрал или подредил в живота си. А липсата на излишни предмети в дома ти, ще бъдат всички липси, в които си вперил поглед толкова съсредоточено, че не виждаш ясно. Размивайки сами умовете си, забравяме кой сме, какъв е стилът ни на живот и кои са всички неща, които ни карат да се смеем до припадък или да стенем от удоволствие. Забравяме за мечтите, в които някога сме вярвали и за всички надежди, които сме таяли.
Днес сме поставили на пиедестал страховете и съмненията си, те са изложени като музейни експонати в съзнанието ни и ние им се кланяме. Позволявам си да говоря в множествено число, защото виждам това в хора, с които общувам. Ставам свидетел на това как тези, които преди пет години мечтаеха да променят света, днес искат да само да имат сигурност и апартамент с поръчкова италианска кухня. И в това няма нищо лошо. Както може би е съвсем нормално вчерашните ентусиасти да бъдат днешните реалисти с лек негативен оттенък. Може би така е редно да пораснем, да се впуснем в един свят и един живот, които дасе свежда до вземането и даването. И не винаги реципрочно.

Изминава ли работната седмица без дори да помечтаете за нещо невъобразимо, без да сънувате най-смелите си блянове или без да помислите за най-щуритеси идеи? Ще отговоря с най-неутралния отговор от анкетните карти – Не мога да преценя.
Разбирайте, не искам да се ровя там. Нека затворя този тотално объркан свят на бъдещето, което трябва да градя и да го отворя, когато му дойде времето. Сега искам да намеря баланса в себе си. Не смятам да търся някаква непостижима нирвана, а да направя една простра подредба на мислите си. Мога да използвам много методи.

Да помисля за съзнанието си като за гардероб и да премахна, даря или унищожа завинаги всяка идея, за която не съм се сещала в продължение на една година. Да оставя настрана някои хрумвания, към които може и да се върна. Задължително да запазя класическитеидеи, онези изтъркани, но винаги работещи „планове Б” или спасителни пояси, за които мога да се хвана винаги.

0 коментара: