UPGRADE YOURSELF

В случай, че не сте Джей Зи и си нямате една бясна Бионсе, която да ви „ъпгрейдне”, ще се наложи да се справите сами с тази задача.

И тъй като вече толкова много ми се иска да е пролет, реших, че е време да си я създам. След като времето може да си прави каквото иска и да бъде ту пролет, ту зима, което безкрайно да обърква организма и най-вече гардероба ми, значи е време и аз да предприема нещо.
По принцип обичам зимата, но стига да бъде от онази с пухкавия бял сняг, който магически не се зацапва в градски условия и на мен не ми се налага да излизам навън, а мога просто да стоя на топло и да пия капучино и да се наслаждавам на нечий по-велики мисли от своите собствени, претворени в книга или някой филм.
Но тъй като такава зима я има само по телевизионния канал Холмарк, който не съм сигурна дали все още съществува, нашата натурална градска зима ни носи и други неща.
На първо място, зимата ни носи много ненужни неща като твърде много калории и разнообразни непотребни вещи, придобити по време на празниците. Тези вещи 
дома ни и рано или късно го завладяват, което правят и калориите с тялото ни. От друга страна, обаче студът ни кара да сме по-селективни в това с кого прекарваме времето си – за кой си струва да излезнем от топлия домашен пашкул. Може би звучи малко налудничаво, но повярвайте ми така е. Рано или късно идва зимният момент, в който си казваш, че просто не ти се прави нищо, защото е 1. Студено; 2. Гадно; 3. Кишаво; 4. Не ти се оправя или 5. Всичко изброено. Колко лесно би било да заспим зимен сън, през който да горим калории и да не трупаме излишни вещи?
Но, уви. Затова идва пролетта. Едно ново начало, което съвсем се обърках дали не почна през февруари с температурните рекорди. Това реално няма значение. Пролетта може да се намери лесно – просто махнете излишното и прибавете цветното, което да ви радва. И ето една успешна формула да започнем на чисто.
И тъй като е малко сложно и понякога болезнено да ровим в себе си. Най-добре да започнем с външните фактори – как да минимизираме гардероба си до степен функционалност и липса на дрехи от типа „о, боже, защо” или „това в 6-ти клас ми стоеше супер” – може да прочетете размислите ми ето тук.
Сега искам да говоря за излишните неща във всеки мой ден, за излишните калории, които поглъщам или за излишните разговори, които водя, за неща, които си купувам и за излишното внимание, което отделям, но най-вече за излишните мисли, които позволявам да окупират съзнанието ми.
Да се опитам да огранича какво ям и какво си купувам е лесно, макар че изисква известна дисциплина и ограничения, но ако си представя резултата – става по-лесно. Разбира се, това не означава, че ще спра да се отдавам на любимите си изкушения във всякаква форма, но с мярка. Без излишък.
Ще подбирам внимателно нещата, за които да се боря, защото не всяка битка има смисъл. Ще търся, за да намирам само онова, което ми е нужно и само онова, което ще ме ъпгрейд-не, а няма да предизвиква срив в системата ми или да причинява още бъгове. Представям си пролетното почистване на живота като нова версия на някое приложение за смарт телефон. Е, може би няма да е на първо място във Top Free,но може да бъде в Editor’s choice, което не е зле. Важното е, че в описанието ще пише всичко, което е оправено и всеки бъг, с който повече няма да ни се налага да се борим. Като например, 1. Да ви пука за незначителни неща – изчистено; 2. Да се ядосвате за глупости – работим по въпроса; 3. Да започвате крайно неподходящи връзки – червен сигнал ще се появява при всяка потенциална възможност; и т.н. и т.н. Колко умно и модерно!
Но както казва една от любимите ми авторки:
ХОРАТА ИМАТ БЕЗПОГРЕШЕН ИНСТИНКТ ДА ПОДБИРАТ ЗА СЕБЕ СИ ОНЕЗИ НЕЩА, КОИТО НАЙ-МНОГО ИМ ВРЕДЯТ
Е, аз няма да споря с това твърдение, но ще се опитам тази пролет да сведа всички тези неща до минимум и да гледам с усмивка на онези, на които не мога да кажа не. Какво пък, един ден може това, което ме разяжда да се превърне в това, което ме вдъхновява.
И тази пролет най-добре да се вдъхновим от самите себе си, да спрем да търсим в другите това, от което се нуждаем, да спрем да очакваме да се държат, така както на нас ни се иска или да ни кажат това, което имаме нужда да чуем. Вместо това нека направим следното: да се ъпгрейднем сами и да изчистим всички бъгове от системата, всяко малко детайлче, което ни пречи да бъдем такива, каквито сме в „този-който-искам-да-бъда-когато-порасна”.
Трудно ми е да кажа колко от тези бъгове съм изчистила или колко ще продължавам да поправям. Понякога говоря твърде много и после съжалявам, а понякога мълча и пак си мисля, че е грешка. Но не и тази пролет. Най-успешната житейска философия – No regrets – (пиша го на английски, за да звучи като клиширана татуировка). Защо? Защото понякога клишетата са окей, понякога нямаш нужда от някой, който да ти каже какво да промениш, а просто да се увериш, че правиш всичко, което те кара да се чувстваш щастлив, без нито един компромис. Всичко, което те кара да бъде една по-добра версия на самия себе си, защото ако пролетта кара природата на разцъфне и да бъде в пълния си блясък, защо ти се дърпаш?


0 коментара: